Една от първите машини, които бихме разпознали като компютър, Collossus от 1940 г., беше с размерите на малък камион и включваше повече от 2000 електрически клапана. Днешните компютри могат да бъдат достатъчно малки за носене и са пълни със сложно поставени проводници и малки части. Изумително е обаче, че основните компоненти на компютъра остават същите; всяко парче в крайна сметка помага на компютъра да изпълни една от няколкото основни задачи: съхраняване, достъп, обработка и показване на информация.
Процесор
Процесорът е частта, която всъщност извършва „изчисленията“. Компютрите ефективно свеждат всички задачи до поредица от изчисления, а процесорът е частта, която физически извършва тези изчисления. По-бързият процесор обикновено означава по-мощен компютър, способен да изпълнява по-сложни задачи. Много съвременни машини имат многоядрени процесори, които са настроени така, сякаш са множество отделни процесори. Резултатът е, че те могат да извършват изчисления за две или повече приложения едновременно. Това прави компютъра далеч по-ефективен при изпълнение на интензивни задачи като редактиране на видео, без да забавя другите си дейности. Някои компютри имат отделен процесор само за работа с графики, което може да подобри производителността.
Памет
Най-често срещаната форма на памет в компютъра е паметта с произволен достъп. Това е начин за съхраняване на информация за бърз достъп, без да е необходим достъп до твърд диск или друго постоянно хранилище. Това е малко като начина, по който размерът на бюрото ви определя до колко хартиени документа можете да стигнете бързо, без да се налага да пускате през картотеката. Недостатъчната памет може да забави работата на компютъра, дори ако имате бърз процесор. Забележете, че 32-битовите операционни системи не могат да издават повече от 4 гигабайта памет, без значение колко всъщност сте инсталирали.
Съхранение
Съхранението работи като картотеки: дава на компютъра ви много място за съхранение на файлове, въпреки че достъпът до него може да бъде по-бавен. Повечето компютри използват традиционни магнитни твърди дискове за съхранение, въпреки че някои използват по-нова система, наречена SSD устройство, което няма движещи се части и може да работи по-бързо. Някои преносими устройства като таблети използват флаш памет, която заема по-малко физическо пространство и се нуждае от по-малко енергия, но обикновено се предлага само при по-малък капацитет. Объркващо понякога се нарича флаш памет, но няма нищо общо с RAM.
Дънна платка
Дънната платка е относително нискотехнологична част от компютъра, но е много важен компонент. Той работи малко като гръбначен стълб в човешкото тяло. Дънната платка е платка, която физически държи и свързва различните компоненти в компютъра. Той прехвърля информация и мощност между компютрите. Той също така съдържа чип, който съхранява малка част от софтуера, наречена Basic Input / Output System, която контролира какво прави компютърът между включването и зареждането на основната операционна система като Microsoft Windows.
Медийни устройства
Повечето компютри имат поне една форма на устройство, което може да чете сменяемо хранилище. В исторически план това са флопи дискове и по-късно оптични дискове като CD, DVD и Blu-ray. Днес най-вероятно това са сменяеми карти памет или стикове, които използват системи като флаш памет. Те обикновено могат да бъдат вмъкнати или премахнати, без да е необходимо да рестартирате компютъра. Някои компютри не поддържат карти с памет или ги вземат само в определени физически размери, което означава, че може да ви е необходим физически адаптер, за да ги прочетете. Повечето памети с памет се вписват в стандартен USB гнездо, което може да се намери на почти всички настолни и преносими компютри, макар и не на всички таблети.
Периферни устройства
Периферните устройства са всичко, което се включва в компютъра, за да се улесни или да се използва по-продуктивно. Те включват клавиатури, мишки, монитори, модеми и принтери. Някои настолни компютри и повечето преносими компютри имат част или всички тези периферни устройства, вградени в една и съща физическа единица като основните компютърни компоненти.
