Скоростта на процесора на компютъра силно влияе върху цялостната му производителност. Скоростта на процесора в съвременен компютър е около четири милиона пъти по-бърза от най-ранните чипове от 70-те години. По-бързият процесор изпълнява прости задачи по-бързо от бавния и прави сложните приложения достатъчно бързи, за да бъдат практични. Самият процесор не е единственият фактор, участващ в работата на компютъра, но паметта и скоростта на твърдия диск също влизат в игра.
Тактова честота
В компютъра главна синхронизираща верига, наречена "часовник", задвижва процесора. Първият микропроцесор, Intel 4004, имаше тактова честота 740kHz, докато съвременните примери работят на около 3GHz. Въпреки че тактовата честота задава скоростта на процесора, не можете да увеличавате честотата безкрайно; в един момент веригите не могат да се справят и процесорът спира да работи. Също така, по-високите скорости произвеждат повече топлина и прегряването може да се превърне в основен проблем.
Ползи за скоростта
По-бързият процесор може да изпълнява по-сложен софтуер и по-голям брой задачи като цяло. Например, игрите с висока разделителна способност и видео плейърите консумират значителни процесорни ресурси; през 70-те години тези програми дори не бяха възможни. Днешните програми, базирани на прозорец и сензорен екран, също силно зависят от бързите процесори, за да направят софтуера бърз и отзивчив. По-бързият процесор позволява на компютъра да изпълнява едновременно много задачи, като изтегляне на файл, възпроизвеждане на музика, сканиране за вируси и проверка на правописа на документ.
Други фактори
Процесорът е важен компонент в компютъра, но е само един от няколкото, които въздействат на скоростта. Други части, като системната шина, паметта и твърдият диск играят важна роля в работата на компютъра. Системната шина действа като магистрала между основните компоненти в компютъра; той има максимална скорост, различна от тази на процесора. Ако процесорът е значително по-бърз от системната шина, процесорът трябва да изчака данни; това губи предимството си в скоростта. По същия начин недостигът на RAM кара процесора да чака данни от твърдия диск. Високопроизводителният компютър е резултат от всички тези елементи, съчетани за ефективна съвместна работа.
Множество ядра
В началото на 2000-те процесорите достигнаха ограничение на скоростта за практическа работа поради проблеми с поддържането на чиповете на хладно. За да се справят с това, Intel и други производители на чипове представиха многоядрени процесори. С тази настройка процесорът има две или повече ядра, всяко от които изпълнява програма независимо от останалите. Съвременна софтуерна среда като Microsoft Windows има много програми, заредени едновременно, въпреки че не всички са заети в даден момент. Многоядрен процесор умножава производителността на системата, като присвоява активни програми на различни ядра; това увеличава скоростта на компютъра, без да променя тактовата честота.
