Всяка година милиони американски граждани стават жертви на кражба на самоличност. Тъй като технологиите се подобряват за защита на потребителя, нараства и находчивостта на кибер престъпниците. Всеки, който съхранява или използва информацията си в Интернет, е податлив. Често тези престъпления не се преследват, тъй като престъпниците са трудни за намиране. Когато бъдат открити обаче, те са обект на нарастващия брой кибер закони и санкциите, които идват с тях.
Законът за кражба на лични данни и възпиране на предположения от 1998 г.
Увеличението на компютърната и интернет активност в края на 90-те години накара законодателите през 1998 г. да засилят федералните закони за борба с измамите. Законът за кражба на лични данни и възпиране на предположението предвижда отделно федерално престъпление да краде информация за самоличност с престъпни намерения. Преди закона беше незаконно притежаването или представянето на фалшиви документи за самоличност; след това стана незаконно да се открадне тази информация, която затвори важна вратичка.
Нарушаването на този закон предвижда максимална присъда от 15 години затвор, глоба и наказателно отнемане на всяко имущество, което извършителят е използвал за извършване на престъплението. Ако по време на процеса на кражба, извършителят също участва в измами с идентификация, измами с кредитни карти, компютърни измами, измами с поща, телесни измами или измами с финансови институции, както е определено от федералния закон, те могат да отидат в затвора за много по-дълго. За някои от тези престъпления са предвидени 30 години затвор.
Закон за подобряване на наказанието за кражба на самоличност от 2004 г.
Законът за подобряване на наказанието за кражба на самоличност от 2004 г. установи ново наказуемо престъпление: утежнена кражба на самоличност. Утежнена кражба на самоличност е, когато някой използва открадната идентификационна информация, за да извърши определени престъпления като имиграция и нарушения на огнестрелно оръжие.
Това съвсем е отделно престъпление и то носи задължителна присъда от две години затвор наред с всички други наложени наказания. Ако се установи, че извършителят е извършил тежка кражба на самоличност във връзка с терористичен акт, се налага петгодишно задължително наказание. Нито едно от тези изречения не може да бъде заменено с пробация.
Законът за изпълнение и реституция на кражби на самоличност от 2008 г.
Законът за налагане и реституция на кражби на самоличност от 2008 г. понижи летвата за преследване на кибер престъпници. Преди закона прокурорите трябваше да докажат 5000 щ.д. щети, преди да обвинят някого в неоторизиран достъп до компютър. Този закон елиминира тази цифра. Преди закона някой да бъде осъден за федерално престъпление, свързано с достъп до компютър, трябваше да живее в различни щати. След закона жертвата и престъпникът могат да живеят в една и съща държава, а кибер престъпникът все още може да бъде преследван. Въпреки че тази част от закона не се прилага пряко за кражба на самоличност, тя е тясно свързана и улеснява преследването на престъпниците за кражба на самоличност.
Законът конкретно гласи, че когато жертвите на кражба на самоличност изправят нападателя си пред съда, а последният е осъден да плати реституция, реституцията трябва да се равнява на времето и парите, използвани от жертвата за решаване на проблемите, породени от техния нападател.
Закони за държавна кражба на самоличност
Кражбата на самоличност може да бъде преследвана както на държавно, така и на федерално ниво, в зависимост от престъплението и степента на престъплението. Всички 50 държави имат закони, забраняващи кражбата на самоличност. Двадесет и девет държави имат разпоредби за реституция, а пет имат разпоредби за конфискация на вещи, използвани в престъплението.
